„Съдбата ме върна в балета.“ С тези думи примабалерината на Старозагорската опера Анелия Димитрова започва разказа си пред Palms Music за ролята на Маргарита в танцовата мистерия „Сънят на Пилат“. Тя споделя за предизвикателствата на образа, работата с хореографа Василий Медведев и пътя, който я е довел обратно към сцената.

„Много се развълнувах, че ще играя Маргарита. Общото между мен и нея е възрастта. Емоциите, които тя преживява – като раздялата с любим – всеки човек ги е усещал, и няма как да не пречупиш това през себе си. Тя е крехка жена, която е заставена да изпълни голям подвиг, и показва как едно нежно създание, каквото е балерината, трябва да бъде много силно“.

Димитрова споделя, че ролята я е обогатила не само като танцьор, но и като актриса: „Разбрах колко богата палитра от актьорска игра мога да развия. В този спектакъл има много реалности. Подготвих се с отговорност и посвещение, постарах се максимално да вникна в книгата“.

Работата с Василий Медведев е била истинско предизвикателство: „Пластиката на Медведев е много нестандартна, различна, и е предизвикателство да излезеш от класическите рамки. Този балет не е нито класика, нито модернизъм, а специален почерк Медведев“.

Пътят ѝ към голямата сцена обаче не е бил лесен: „Аз съм изключително самокритична, притеснявах се дали ще отговоря на очакванията. Трябваше ми време да си повярвам, че съм достойна за тази отговорна роля. Имаше момент, в който се отказах от балета – не бях пипала стенка 6 години заради разочарование от изкуството в България. Но съдбата ме върна в родния ми град и обратно в балета“.

Излизането на сцената в образа на Маргарита е било дълбоко емоционално преживяване: „Аз в живота съм много скромна и свита, затова негативните образи са ми интересни – можеш да си позволиш да влезеш в друга кожа“.

Димитрова завършва с послание към публиката: „Искам зрителите да опознаят персонажите и да помнят този спектакъл с години“.

Анелия Димитрова доказва, че талантът, упоритостта и любовта към изкуството могат да преодолеят всяко препятствие – и че сцената винаги намира начин да върне истинските артисти при себе си.