„Когато двама души се обичат, те продължават да се обичат и след като са напуснали този живот. Любовта не умира, а ръкописите не горят.“ С тези думи Стефан Димитров започва разказа си за вдъхновението и трудностите при създаването на музиката за балета „Сънят на Пилат“.

Творчеството на Димитров не спира да търси нови пътища, а вдъхновението му от великата книга „Майсторът и Маргарита“ на Михаил Булгаков му дава не само възможност за музикално пресъздаване на произведението, но и за дълбокото му разбиране. „Майсторът и Маргарита” е многопластова и многосюжетна книга. Без значение на колко години я четеш, все ще разбереш нещо друго. От първия път, когато я прочетох, знаех, че мога да напиша музика за нея. В един момент книгата започна да ми говори, да ми показва какво трябва да стане“, споделя композиторът за силното въздействие, което романът е оказал върху него.

Не променя образите, а ги използва, за да изрази своето послание чрез музика: „Не променям образите, а ги използвам в това, което искам да кажа чрез музиката. Музиката трябва да подчертае същността на персонажите, без да ги нарушава“.

Изправен пред предизвикателствата на балетната форма, Димитров открива нови начини за изразяване на изкуството си: „Първоначално музиката беше стройно направена като сюжетна линия, но не беше балет. Балетната форма има други закони, за които разбрах в последствие. Бях много изморен, четири години писах тази музика. Ставах нощно време и писах нещата, но си струваше“.

Той не крие и своята благодарност към екипа, с който работи, и признава, че успешният резултат е плод на колективна работа: „Балетът на Старозагорската опера е върхът и причината за това е Силвия Томова, целият проект стана благодарение на чуждестранния екип. Музиката сама по себе си носи послание, но втори път не бих могъл да се захвана с подобно нещо. Стана сплав между книгата, музиката и танца“.

Гледайте пълното интервю с Стефан Димитров и открийте повече за процеса и вдъхновението зад създаването на музиката за „Сънят на Пилат“.