Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (днешно Раднево) в семейството на учителя и журналист Мильо Касабов. От ранна възраст проявява интерес към литературата и изкуството. Семейството му се мести в Стара Загора, където баща му основава книжарница и издателство. Там Гео Милев завършва гимназия, като още ученик започва да издава ръкописни вестници, съставя сборници и дори сам ги илюстрира. Пише стихотворения, превежда руски и европейски автори, като показва впечатляваща културна зрялост.

През 1911 г. постъпва в Софийския университет, но скоро заминава за Германия, където изучава философия и пише дисертация за поезията на Рихард Демел. Там се запознава с експресионизма – модернистично течение, което впоследствие оставя траен отпечатък върху творчеството му.

В годините на Първата световна война Гео Милев е мобилизиран и изпратен на фронта. През 1917 г. при Дойран е тежко ранен и губи дясното си око. Лечението му в Берлин продължава дълго, но именно там той задълбочава познанията си по изкуство и култура, сътрудничи на експресионистични издания и се утвърждава като един от най-ярките представители на този стил в България.

След завръщането си в родината Гео Милев започва активно публицистична дейност. Той издава списанията „Везни“ и „Пламък“, които се превръщат в трибуна на модернизма и социалната критика. В тях публикува статии, есета и поеми, сред които се откроява емблематичната творба „Септември“, посветена на въстанието от 1923 г. С поразяваща експресивност Гео Милев описва социалната несправедливост и трагедията на своя народ, утвърждавайки идеите за свобода и човешко достойнство.

Творчеството и публицистиката му обаче предизвикват остра реакция от страна на властите. На 23 януари 1925 г. срещу Гео Милев е образувано дело по Закона за защита на държавата. Той е осъден на затвор и глоба, но през май същата година изчезва, след като е повикан за „справка“ в полицията. По-късно останките му са открити в масов гроб край София.

Гео Милев оставя траен отпечатък в българската литература като основоположник на експресионизма и символ на свободомислието. Къщата му в Стара Загора днес е музей, а квартал в София носи неговото име, увековечавайки приноса му към културата и обществената мисъл.

Днес в цяла България за организирани събития, литературни четения и инициативи в чест на писателя.